close
Направо към съдържанието

Waymo

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Waymo
ТипДружество с ограничена отговорност
Основаване13 декември 2016 г.
СедалищеМаунтин Вю, окръг Санта Клара, Калифорния, Съединени американски щати[1]
Ключови личностиТекедра Мавакана
Дмитри Долгов (CEO)
Служители2500[2]
Уебсайтwaymo.com
Карта Местоположение
Waymo в Общомедия
Автономно такси Waymo в Сан Франциско
Видео: Пътуване с автономно такси в Ухан, Китай, юли 2024 г.

Waymo (произн. Уеймо) е компания за разработване на технологии за автономни превозни средства. Waymo продължава работата по проекта Google Driverless Car („безпилотната кола на Google“) и е основана през декември 2016 г. като дъщерно дружество на Alphabet Inc. Системният софтуер на автомобила се нарича Google Chauffeur (към 2014 г.).[3] Проектът е ръководен в началото от Себастиан Трун, бивш преподавател по изкуствен интелект в Станфордския университет и съизобретател на Google Street View. Главен инженер до 2018 г. е Джейми Уейдо.[4]

От 2021 г. Waymo се управлява от съизпълнителните директори – бизнесдамата Текедра Мавакана и руско-американския инженер Дмитри Долгов.[5] Компанията набира 5,5 милиарда щ.д. в няколко кръга на външно финансиране до 2022 г. и още 5,6 милиарда щ.д. финансиране през 2024 г.[6] През годините Waymo има партньорства с множество производители на автомобили, включително Stellantis,[7] Mercedes-Benz Group,[8] Jaguar Land Rover[9] и Volvo Cars.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Модифициран Toyota Prius като тестово превозно средство за Google Driverless Car, 2011 г.[10]
Lexus RX, вътрешен изглед, 2014

Екипът на Трун в Станфорд разработва автомобила робот Stanley, който печели състезанието Grand Challenge DARPA през 2005 г. и получава награда от 2 милиона щ.д. от американското министерство на отбраната.[11]

През декември 2011 г. става известно, че след няколко години разработки интернет компанията Google е получила американски патент за технологията за управление на автономни превозни средства. Според компанията към този момент тестовият автопарк на Google вече е изминал около 257 000 km с ограничено участие на водача и повече от 1600 km без участието на водач.[12]

През май 2012 г. Google получава първото разрешение за автономно превозно средство в САЩ. Разрешението е за тестове на обществени пътища в щата Невада. Условието обаче е зад волана да има човек, който да може да се намеси в случай на необходимост.[13] Но според публикация в Deutsche Wirtschaftsnachrichten колата робот на Google още през декември 2013 г. е била по-безопасна от човека шофьор.[14]

В дългосрочен план фокусът трябва да бъде върху предоставянето на услуги – например с безпилотни таксита – а не непременно върху продажбата на лични автомобили. Ръководството на Google Ventures, подразделение на Google за инвестиции в рисков капитал, вече се включва в това начинание през август 2013 г., като инвестира около 250 милиона щ.д. (почти 188 милиона евро) в мобилното приложение Uber.[15]

През май 2014 г. Google представя за първи път своята роботизирана кола пред група журналисти, които не забелязват разлика в поведението на шофиране между човешки шофьор и самоуправляваща се система. Google обаче обяснява, че шофирането при дъжд и сняг все още създава проблеми.[16] През 2012 г. като начало за масовия пазар съоснователят на Google Сергей Брин посочва 2017 г.[17] През 2014 г. ръководителят на проекта Крис Урмсън отлага стартирането на масовия пазар за периода между 2017 и 2020 г.[18]

Дълго време Google се опитва да намери подходящ автомобилен производител за своя постоянно усъвършенстван технологичен пакет Google Driverless Car, базиран на моделите на Toyota (Lexus), Honda, Audi и VW, като фаворит за това е Tesla Motors.[19][20]

От май 2014 г. Google започва да произвежда 100 свои електромобила за тестове и да тества първите прототипи на този нов тип автомобили без волан, спирачки и педал за газ с хора с физически увреждания и други заинтересовани лица.[21][Видео 1]

В края на 2014 г. Google представя напълно функционален прототип, чиято максимална скорост е ограничена до 40 km/h, за да се спестят скъпите системи за безопасност като въздушни възглавници.[22]

През май 2015 г. Google представя статистика за произшествията. Според собствените си данни Google е използвал повече от 20 автомобила. През последните шест години те изминават повече от 2,7 милиона километра, от които над 1,5 милиона километра са управлявани от компютър. През този период автомобилът на Google е бил замесен в единадесет произшествия: нито едно от произшествията не е било по вина на самоуправляемия автомобил и нито едно от тях не е довело до нараняване на хора.[23] През февруари 2016 г. Google за първи път признава своята съучастност в инцидент, при който няма пострадали.[24]

От средата на 2016 г. Google започва да си сътрудничи с Fiat Chrysler и да използва Chrysler Pacifica Plug-In Hybrid като нова платформа.[25]

Waymo

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2016 г. Alphabet обявява, че прехвърля разработването на технологията за самоуправляващи се автомобили към самостоятелно дъщерно дружество, наречено Waymo.[26]

През май 2017 г. става известно, че Waymo си сътрудничи с компанията за таксиметрови услуги Lyft при разработването и дистрибуцията на самоуправляващи се автомобили.[27] Според съобщение от юни 2017 г. работата по разработения от Google електромобил е прекратена.[28] През март 2018 г. е обявено сътрудничество с Jaguar Land Rover. Договорено е, че около 20 000 Jaguar I-Pace ще бъдат оборудвани с технология Waymo. Това ще позволи до един милион автономни пътувания дневно.[29]

На 5 декември 2018 г. стартира търговската услуга Waymo One, която обаче е ограничена до отделни лица от така наречената Програма за начинаещи потребители.[30] През март 2020 г. официално стартира услугата Waymo Via, за която Waymo, по собствени данни, е събрала 2,25 милиарда щ.д. от група инвеститори.[31] През октомври 2024 г. Waymo приключва финансиращ кръг на стойност 5,6 милиарда щ.д., воден от Alphabet, с цел разширяване на своите услуги Robotaxi, като по този начин събраният инвеститорски капитал надхвърля 11 милиарда щ.д.[32]

Тестови пътувания

[редактиране | редактиране на кода]
Автономна кола на Google, 2017 г.

До май 2015 г. 20-те роботизирани превозни средства изминават самостоятелно около 16 000 километра на седмица.[33] Така на 15 май 2015 г. Google обявява, че от лятото на същата година самоуправляващите се автомобили ще напуснат тестовата писта и ще могат да се движат по познати маршрути в Маунтин Вю (Калифорния).[34][35]

През есента на 2017 г. Waymo представя първите самоуправляващи се автомобили, които функционират изцяло без човешки надзор. Дотогава, за да се гарантира безопасността, на шофьорското място трябва да има човек, който да поеме управлението при спешност. В поколението автомобили Waymo от 2017 г. нататък това вече не е необходимо и шофьорското място може да остане празно, стига местните правила да го допускат. Въпреки това автомобилите са използвани само в слабо населено предградие на Финикс, където по-лекият трафик поставя по-ниски изисквания към автомобила.[36][37]

Търговска експлоатация

[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. тестовата експлоатация във Финикс приключва успешно и преминава в открита търговска експлоатация.[38]

През август 2023 г. Waymo и нейният конкурент Cruise получават разрешение да предлагат без ограничения автономни таксиметрови превози без придружаващ шофьор в градската зона на Сан Франциско.[39] През май 2023 г. отделните зони за използване във Финикс са обединени и разширени. По този начин Waymo притежава най-голямата зона, в която се предлагат автономни пътувания, с площ от 466 km², според собствените ѝ данни.

През август 2024 г. Waymo обявява, че неговите коли извършват 100 000 пътувания седмично, след като през май е достигната границата от 50 000.[40] През април 2025 г. броят им е бил 250 000 пътувания на седмица.[41]

През март 2025 г. Waymo разширява своите услуги с роботизирани таксита в голяма част от Силициевата долина и Остин в Тексас. Въвеждането в Силициевата долина обхваща градовете Маунтин Вю, Пало Алто, Лос Алтос и части от Сънивейл.[42] В Остин съществува партньорство с Uber, което позволява да се поръчват самоуправляващи се автомобили чрез приложението Uber.[43] През май 2025 г. Waymo въвежда услугата и в Лос Анджелис. През ноември Waymo получава разрешение да се движи по магистрала, така че услугата може да бъде разширена както в Силициевата долина, така и в съседните окръзи на Лос Анджелис.[44]

През 2026 г. услугата ще бъде въведена и в други американски градове, сред които Балтимор, Далас, Минеаполис, Филаделфия, Питсбърг и Сейнт Луис.[45] Освен това Waymo планира да предложи първата си услуга в Европа през 2026 г. в Лондон.[46]

Иск срещу Uber от 2018 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Waymo обвинява Uber в кражба на фирмени тайни, нарушаване на патенти и нелоялна конкуренция, въпреки че Google Ventures притежава голям дял от Uber.[47] Uber получава достъп до информация от проектите на Waymo чрез придобиването на младата компания Otto, тъй като основателят на Otto, Антъни Левандовски, е работил в Waymo малко преди това. След това Alphabet Inc. придобива акции от конкурента на Uber, Lyft, за 1 милиард щ.д. По извънсъдебно споразумение Uber се съгласява да изплати 245 милиона щ.д. на Waymo.[48]

Технология

[редактиране | редактиране на кода]

Технологията и автомобилите са разработени в сътрудничество с Audi и други компании. Прототипът, представен на 28 май 2014 г., обаче е собствена разработка на Google. Моделът е с електричесо задвижване и има ограничение на максималната скорост до 40 km/h. Софтуерът тогава не може да разпознава инструкции от полицаи на пътя. Използването на автомобила при силен дъжд или сняг също не е било възможно, а разпознаването на светофари при силна насрещна светлина създавало затруднения.[49]

Роботизираните автомобили на Google съдържат оборудване на стойност около 150 000 щ.д., включително система за лазерно сканиране на стойност 70 000 щатски долара (към 2012 г.) и сензори Lidar.[50] Системата се основава на самостоятелно обучение чрез регистриране и интерпретиране на околната среда. Далекомерът HDL-64E, монтиран на покрива, е лазерен скенер от Velodyne с 64 независими лазерни лъча, с който автомобилът може да създаде подробна 3D карта на околната среда. Софтуерът сравнява генерираната карта с карти с висока разделителна способност.[51]

През юли 2024 г. Waymo започва тестовете на шестото поколение роботизирани таксита, базирани на електромобили на китайския автомобилен производител Zeekr, разработени в рамките на партньорство, обявено за първи път през 2021 г.[52][53] Според изтекла през април 2025 г. декларация за защита на личните данни Waymo възнамерява в бъдеще да използва видеозаписи от интериора на превозните средства за персонализирана реклама.[54]

Документални филми

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.lobbyfacts.eu
  2. ↑ Alphabet’s Waymo Robotaxi Subsidiary Cuts Staff, Including Trucking Engineers // Посетен на 29 януари 2023 г. (на английски)
  3. ↑ Fisher, Adam. Inside Google's Quest To Popularize Self-Driving Cars // Popular Science. 18 септември 2013. Посетен на 5 май 2014.
  4. ↑ Andreas Donath. Geht's jetzt los? Apple stellt Chefingenieur von Waymo für autonome Autos ein // MacLife. 15 юни 2018. Посетен на 2019-09.
  5. ↑ Waymo CEO John Krafcik steps aside as co-CEO's take over // CNBC, 2 април 2021. Посетен на 2 април 2021.
  6. ↑ Kolodny, Lora. Alphabet's self-driving unit Waymo closes $5.6 billion funding round as robotaxi race heats up in the U.S. // 25 октомври 2024. Посетен на 30 октомври 2024.
  7. ↑ Waymo is first to put fully self-driving cars on US roads without a safety driver // The Verge, 7 ноември 2017. Посетен на 13 юни 2018.
  8. ↑ Daimler Trucks partners with Waymo to build self-driving semi trucks, TechCrunch, 27 октомври 2020
  9. ↑ Waymo isn't going to slow down now // Bloomberg L.P., 2 април 2018. Посетен на 12 юни 2018.
  10. ↑ The Test Driven Google Car // 30 април 2011. Посетен на 5 май 2014.
  11. ↑ John Markoff. Google Cars Drive Themselves, in Traffic // The New York Times. 9 октомври 2010. Посетен на 5 май 2014.
  12. ↑ Статия за безпилотната кола на Google: Driverless car: Google awarded US patent for technology (englisch). In: BBC News, 15 декември 2011 г., посетен на 1 май 2014.
  13. ↑ Google gets first self-driven car license in Nevada // Reuters. 8 май 2012. Посетен на 9 май 2012.
  14. ↑ Статия относно твърдението, че компютрите са по-добри шофьори: Google-Revolution: Computer ersetzen den Autofahrer. In: Deutsche Wirtschafts Nachrichten, 25 декември 2013 г., посетен на 1 май 2014 г.
  15. ↑ Статия за роботизираното такси на Google (24 август 2013 г.) Vorreiter bei autonomen Autos. In Website: Österreichischer Rundfunk. Посетен на 29 май 2014 г.
  16. ↑ Статия за самоуправляващата се кола на Google: Thomas Schulz (15 май 2014) Testfahrt in Google Self-Driving Car: Dieses Auto kommt ohne Sie aus. В уебсайта за новини Spiegel Online. Посетен на 29 май 2014 г.
  17. ↑ In: CNET.
  18. ↑ Liz Gannes. Here's What It's Like to Go for a Ride in Google's Robot Car // Recode, 13 май 2014. Архивиран от оригинала на 7 октомври 2018. Посетен на 30 януари 2026. (на английски)
  19. ↑ Статия за сътрудничеството между Google и Tesla: Matt Brian (7 май 2013) Elon Musk in talks with Google to bring driverless tech to Tesla cars. В уебсайта за новини The Verge. Посетен на 29 май 2014.
  20. ↑ Статия за евентуалното придобиване на Tesla от Google: Mike Kwatinetz (3 март 2014) Why Google should acquire Tesla. В новинарски уебсайт CNN Fortune. Посетен на 29 май 2014.
  21. ↑ Статия за колата без волан на Google (28 май 2014 г.) Selbstfahrende Autos: Google baut ein eigenes Auto. В новинарския сайт Heise online. Посетен на 29 май 2014.
  22. ↑ Google пуска самоуправляваща се кола на пътя от лятото, automobil-produktion.de, Посетен на 15 май 2015
  23. ↑ Wolfgang Stuflesser. Selbstfahrendes Google-Auto Unfall – auch ohne Fahrer möglich // tagesschau.de. 12 май 2015. Архивиран от оригинала на 14 май 2015. Посетен на 12 май 2015. (на немски)
  24. ↑ USA: Unfall mit selbstfahrendem Auto - Google räumt Mitschuld ein // Spiegel Online, 1 март 2016. Посетен на 1 март 2016. (на немски)
  25. ↑ Fred Lambert. Google starts deploying its self-driving Chrysler Pacifica minivans: first prototypes spotted // 9 октомври 2016. Посетен на 14 октомври 2016. (на английски)
  26. ↑ Projekt für Google-Autos kommt in eigene Firma namens Waymo // Heise, 13 декември 2016. Посетен на 15 декември 2016. (на немски)
  27. ↑ Mike Isaac. Lyft and Waymo Reach Deal to Collaborate on Self-Driving Cars // The New York Times, 14 май 2017. Посетен на 15 май 2017. (на английски)
  28. ↑ Jens Minor. RIP: Weiterentwicklung gestoppt – Waymo mustert die ikonischen Google Cars aus - GWB // GoogleWatchBlog, 13 юни 2017. Посетен на 27 март 2018. (на немски)
  29. ↑ Waymo Livestream Unveil: The Next Step in Self-Driving - YouTube // youtube.com. Посетен на 7 април 2018. (на английски)
  30. ↑ Waymo Team. Waymo One: The next step on our self-driving journey // Medium, 5 декември 2018. Посетен на 30 януари 2019. (на английски)
  31. ↑ Phil LeBeau. Waymo launches delivery service after raising $2.25 billion // 2 март 2020. Посетен на =2020-03-08. (на английски)
  32. ↑ Lora Kolodny. Alphabet's self-driving unit Waymo closes $5.6 billion funding round as robotaxi race heats up in the U.S. // 25 октомври 2024. Посетен на 27 март 2025. (на английски)
  33. ↑ Linda Hofmann. Google zieht Unfallbilanz für Roboterautos // wuv.de. 12 май 2015. Посетен на 12 май 2015.
  34. ↑ Carsten Knobloch. Google: selbstfahrende Autos starten auf öffentlichen Straßen durch // stadt-bremerhaven.de. 15 май 2015. Посетен на 15 май 2015.
  35. ↑ Green lights for our self-driving vehicle prototypes // googleblog.blogspot.de. 15 май 2015. Посетен на 15 май 2015.
  36. ↑ Youtube-Kanal von Waymo, 7 ноември 2017: Waymo's fully self-driving cars are here, посетен на 13 ноември 2017.
  37. ↑ CNN Money, 7 ноември 2017: Waymo tests self-driving cars without safety drivers, посетен на 13 ноември 2017.
  38. ↑ Waymo is opening its fully driverless service to the general public in Phoenix // Посетен на 9 декември 2025. (на английски)
  39. ↑ Robotaxis: Großer Sieg für Waymo und Cruise in San Francisco, von Martin Holland: heise.de, 11 август 2023
  40. ↑ Waymo-Robotaxis machen 100.000 Fahrten pro Woche // Посетен на 27 март 2025. (на немски)
  41. ↑ Waymo wächst rapide: Robotaxis kommen auf über 250.000 Fahrten pro Woche
  42. ↑ Alphabet's Waymo to Offer Self-Driving Rides in Silicon Valley Bloomberg
  43. ↑ Andrew J. Hawkins. Waymo is now available exclusively on Uber in Austin // 4 март 2025. Посетен на 27 март 2025. (на американски английски)
  44. ↑ California DMV expands permitted areas for Waymo robotaxis - CBS Los Angeles // 21 ноември 2025. Посетен на 9 декември 2025. (на американски английски)
  45. ↑ Waymo robotaxis roll out in 4 new cities // Посетен на 9 декември 2025. (на американски английски)
  46. ↑ Gwyn Topham, Robert Booth. Driverless cars are coming to the UK – but the road to autonomy has bumps ahead // The Guardian, 18 октомври 2025. Посетен на 9 декември 2025. (на английски)
  47. ↑ Waymo: Alphabet-Tochter verklagt Uber wegen Technologiediebstahls // Die Zeit, 24 февруари 2017. Посетен на 11 януари 2018. (на немски)
  48. ↑ Uber reaches nearly quarter billion dollar settlement with Waymo as trial dismissed // 9 февруари 2018. Посетен на 12 февруари 2018. (на английски)
  49. ↑ Google Auto – problem(los) durch die Stadt // 2 февруари 2015. Посетен на 5 май 2014.[неработеща препратка]
  50. ↑ Alisa Priddle. Google discloses costs of its driverless car tests // USA Today. 14 юни 2012. Посетен на 5 май 2014.
  51. ↑ Erico Guizzo. How Google’s Self-Driving Car Works - IEEE Spectrum // Spectrum.ieee.org, 18 октомври 2011. Посетен на 5 май 2014.
  52. ↑ Eli Tan. Waymo’s Robot Taxis Are Almost Mainstream. Can They Now Turn a Profit? // 4 септември 2024. Посетен на 27 март 2025. (на английски)
  53. ↑ Waymo and China's Zeekr partner to develop driverless taxis // 29 декември 2021. Посетен на 27 март 2025. (на английски)
  54. ↑ Rebecca Bellan. Waymo may use interior camera data to train generative AI models, but riders will be able to opt out // 8 април 2025. Посетен на 10 април 2025. (на американски английски)

Видеоклипове

  1. ↑ Видеоклип на Google за автомобила на Google без волан (27 май 2014 г.) A First Drive. Във видеопортала YouTube. Посетен на 29 май 2014.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Waymo в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Waymo&oldid=12938234“.