Еднорангова мрежа

Еднорангова система от равноправни възли без централна инфраструктура

Едноранговата, децентрализирана или равноправна (на английски: peer-to-peer – равен към равен, P2P) мрежа е насложена компютърна мрежа от равноправни участници. Представлява децентрализирана архитектура за разпределени изчислителни ресурси (като процесорна мощ, дисково пространство и др.). При нея липсва централна мрежова инфраструктура (като сървъри или трайни хостове).^[1] Участниците са равностойни партньори (пиъри, на английски: peers – равни, на същото ниво) и са едновременно доставчици и потребители на ресурси за разлика от традиционния клиентско-сървърен модел, където само сървърите доставят (снабдяват), а клиентите консумират. За разлика от архитектурата клиент-сървър, такава организация позволява на мрежата да остане работеща с всякакъв брой и всяка комбинация от налични възли. Всички възли са участници в мрежата.

Еднорангова мрежа без координатор е един от видовете еднорангови мрежи, съставена от устройства със зигзагообразно предаване на данни (стандарт ZigBee, разработен по инициатива на Philips с цел максимално пестене на енергия). Всички устройства са от един и същи ранг, което дава името на мрежата – еднорангова. Данните могат да се предават и щафетно от устройство на устройство, от равен към равен.^[2]

История

Фразата „peer-to-peer“ е използвана за първи път през 1984 г. по време на разработването на архитектурата Advanced Peer to Peer Networking (APPN) на фирмата IBM. Архитектурата е популяризирана от системата за споделяне на файлове Napster, първоначално пусната през 1999 г.^[3] Това е приложението за споделяне на музика и файлове, представено от Шон Фанинг в Интернет през май 1999 г. Napster е началото на едноранговите равноправни мрежи в днешния им вид, в който „участващи потребители създават виртуална мрежа, напълно независима от физическата мрежа, без да се подчиняват на никакви административни власти или ограничения“.^[4]

Изисквания

За да сработи такава мрежа, е нужен специален софтуер, който да може да кара компютъра да работи и като клиент, и като сървър. Има съществуващи протоколи, улесняващи писането на такива програми. Всеки протокол си има специфична цел. Примери за мрежа P2P са:

BitTorrent – Ползва се за пренос на файлове.
Биткойн – криптовалута.
Tox – Ползва се за пренос на съобщения.^[5]
I2P и Tor – Ползват се за защитаване на потребител от външни намеси и проследявания на мрежата им. Позволяват хостване на услуги, защитени от цензура и проследяване.
Gnutella2 – Файлообменен мрежов протокол от софтуер с отворен код, използван от програмата Shareaza.

Всеки един от протоколите може да има много различни имплементации под формата на отделни проекти, но също така си има и официални имплементации, които в повечето случаи са първите сработили.

Структура на еднорангова мрежа

Мрежата се състои от редица машини, всяка от които може да комуникира с всяка друга. Всяка от тези машини може да изпраща заявки до други машини за ресурси в мрежата, като по този начин действа като клиент. Като сървър всяка машина трябва да може да обработва заявки от други машини в мрежата и да доставя това, което е поискано. Всяка машина трябва също да изпълнява някои спомагателни и административни функции (например създаване на списък с други известни „съседни“ машини и поддържането му актуален).

Всеки член на тази мрежа не гарантира постоянното си присъствие. Той може да се появи и изчезне по всяко време. Когато обаче мрежата достигне определен критичен размер, възниква точка, в която множество сървъри с идентични функции съществуват едновременно в мрежата.

Примери за такава мрежа: I2P, Gnutella2.^[6]^[7]^[8]

Външни препратки

Peer-to-peer network Архив на оригинала от 2019-12-09 в Wayback Machine.

Източници

↑ Rüdiger Schollmeier, A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE (2002)
↑ Александър Петров Милев – „КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ И КОМУНИКАЦИИ“, Учебник за дистанционно обучение (стр. 142 – 144).
↑ Barkai, David. Peer-to-peer computing : technologies for sharing and collaborating on the net. Hillsboro, OR, Intel Press, 2001. ISBN 978-0970284679. OCLC 49354877.
↑ 2. What Is This "Peer-to-Peer" About? // Peer-to-Peer Systems and Applications. Springer, Berlin, Heidelberg, 2005. ISBN 9783540291923. DOI:10.1007/11530657_2. с. 9–16.
↑ tox.chat
↑ Методи за деанонимизиране на eepsite (на английски)
↑ Анонимен хостинг чрез I2P: Практически съвети за използване на криптомрежата — статия в списание Хакер.
↑ G2 Network Statistics (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Peer-to-peer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Rüdiger Schollmeier, A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE (2002)

[2] Александър Петров Милев – „КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ И КОМУНИКАЦИИ“, Учебник за дистанционно обучение (стр. 142 – 144).

[D._Barkai,_2002-3] Barkai, David. Peer-to-peer computing : technologies for sharing and collaborating on the net. Hillsboro, OR, Intel Press, 2001. ISBN 978-0970284679. OCLC 49354877.

[Steinmetz,_R._2005_pp._9-16-4] 2. What Is This "Peer-to-Peer" About? // Peer-to-Peer Systems and Applications. Springer, Berlin, Heidelberg, 2005. ISBN 9783540291923. DOI:10.1007/11530657_2. с. 9–16.

[5] tox.chat

[6] Методи за деанонимизиране на eepsite (на английски)

[7] Анонимен хостинг чрез I2P: Практически съвети за използване на криптомрежата — статия в списание Хакер.

[8] G2 Network Statistics (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]