Петър Андронов: Тези, които вземат решения, да помогнат на реалната икономика - банките ще понесат, ако тя се влоши продължително

Наивни бяха теориите, че инфлацията е преходна и ще се успокои след една година - днес инфлацията в Европа е съизмерима с тази в САЩ, казва главният изпълнителен директор за 
международните пазари на КВС 

- Белгийската финансова група, собственик на ОББ, финализира сделката и за придобиването на Райфайзенбанк, г-н Андронов.  Една прогноза  - какво ще се случи на българския пазар след нея?

- Очаквам конкуренцията да стане още по-интензивна. Най-големите пазарни участници ще излязат напълно от комфортната си зона на големи дистанции между тях и ще се състезават за лидерството както никога досега. Това е добре за бизнеса и хората. Дългосрочният процес на консолидация също ще продължи заради огромния натиск върху ефективността на банките, както и заради конкуренцията на небанкови посредници и бързо нарастващото регулиране.

- KBC плати рекордните  1 млрд. евро за Райфайзенбанк България. Причините за това?

- Накратко, цената отразява както високото качество на Райфайзенбанк, така и потенциала за синергия. Най-важният фактор за сериозната оценка са хората - тези, които работят в банката и дъщерните ѝ дружества, и техните клиенти. Придобиването на Райфайзенбанк България е в пълно съответствие със стратегията на KBC и допълнително укрепва вече силната ни позиция на нашия пазар. Тази инвестиция ни позволява да внедрим част от капитала на нашата група в подобряваща франчайза, синергична и увеличаваща стойността инвестиционна възможност на пазар, който групата познава отблизо.  Така KBC се утвърди като силен местен играч, предлагащ пълен набор от висококачествени банкови, застрахователни, лизингови услуги, управление на активи и пенсионно осигуряване. Придобиването на Райфайзенбанк България е още едно доказателство за нашия ангажимент към българския пазар и подкрепата ни за българската икономика. За нас това беше уникалната възможност да бъдем  лидерът в банкирането и застраховането, както и най-голямата финансова група у нас, предлагаща едновременно всички финансови услуги.

Най-важното обаче е, че българските граждани и бизнес ще могат да се възползват от стабилността, както и от технологичните и иновативни предимства на една от най-големите институции в Европа. Отличното представяне на екипите на ОББ, Райфайзенбанк и другите ни компании през годините накара КВС да даде приоритет точно на България измежду много други страни.

- Тази “перфектна банкова сделка” обаче се случва в трудни времена. Притесняват ли ви прогнозите за рецесия, продоволствена криза, нов световен ред? Питам ви не само заради днешната ви позиция, но и като банкер, който дълго време оглавяваше банковата асоциация у нас.

- Сценариите, които виждаме най-често напоследък  да се разменят на пазарите, са за стагфлация или рецесия. Колебанията са между меко и твърдо приземяване на големите икономики в предстоящия период. Но непредсказуемостта на средата е безпрецедентна заради това, че се случват едноврнно няколко големи сюжета, които трудно могат да се интегрират в обща прогноза.  Това води до наистина колосални, зашеметяващи разлики в очакванията. Трябва да кажа, че редом с доминиращите черни прогнози все още се срещат анализатори, които виждат по-оптимистично нещата. Впрочем само преди 6 месеца оптимистичните сценарии преобладаваха. Оказаха се погрешни.

- Какви са сценариите, обяснете ги по-детайлно.

- Някои са крайно песимистични. Да вземем например един подсегмент от енергийния пазар. Наскоро “Джей Пи Морган” предсказа 380 долара за барел петрол до края на годината. Знаете, че той е водещ фактор за инфлационните процеси.  Утрояване от сегашните нива, а даже учетворяване. Ситибанк миналата седмица предсказа 65 долара! Как е възможно това?!

И едните, и другите са свръхинформирани, имат поглед над пазара, разполагат със стотици модели и огромни бази данни и въпреки това стигат до толкова диаметрално противоположни заключения.  От април 2020 година цената на петрола от 20 стигна до 120 долара за барел през юни тази година. С други думи, имаме и дългосрочен структурен тренд на промяна в цената.

Прогнозите се усложняват заради опасенията от ескалация на войната в Украйна, както и от рецесия. Виждаме каква голяма вариация още на нивото на  този подкомпонент на международните пазари. Такава несигурност имаме на практика на всички нива и сегменти. Като интегрираме множество несигурни волатилни компоненти на световната икономика, логично е да достигнем до огромна несигурност. Последната винаги отглежда повече песимизъм.    

- Какво, дори краткосрочно, може да се очаква за инфлацията?

- Миналата година при първите признаци за по-висока инфлация слушахме прогнози как тя е временна, краткосрочна и бързо ще отмине. А тя стигна в края на 2021 година и надхвърли 4% в САЩ, а в еврозоната стигна 2,6%. Днес масовото разбиране е в другата крайност - високата инфлация ще стои при нас дълго. И тези прогнози се смениха за по-малко от 12 месеца. Ако ми давате привилегията да направя само краткосрочна прогноза, то тя е за висока инфлация. По-смелите казват, че догодина ще затихва. Впрочем миналата година Китай отбеляза най-ниската си инфлация - под 1%. Това е особен момент, тъй като за първи път азиатският гигант се представи по-добре от Америка и Европа. По-добре може би не е точен израз, но с по-ниска инфлация. Любителите на разбирането, че Китай е вече основният мотор на световната икономика, вероятно ще дадат превес на тенденциите в китайските индикатори.

- Банковата система готова ли е за тези изпитания?

- В резултат на световната финансова криза 2007/2009 г. регулациите се промениха така, че принудиха банките да се превъоръжат с капитал, включително и българските. Ефектът от това е, че поне на този етап, при тази криза, темата за  банките е второстепенна, а не централна. От друга страна, важно е как останалата част от икономиката ще се справи. Представянето на банките е в пряка корелация със състоянието на бизнеса и домакинствата. Хубавото е, че банковите буфери днес могат да понесат по-продължително влошаване на икономиката. Ковид бе един сериозен тест за здравината на бронята на банките и тя се справи успешно с това изпитание. Така че нека тези, които вземат решения, наистина насочат усилията си към реалната икономика и да помогнат на онези сектори, които едва ли ще оцелеят без подкрепа. Така ще смекчим негативните ефекти и върху банките.

- Как се отразяват санкциите, които взаимно си налагат ЕС и Русия върху банковата система?

- Това е един изцяло друг фрагмент от средата. Те не засягат значително приходите на банките и тяхната стабилност, но формират огромен административен товар за нас, свързван с наложения ни контрол върху паричните потоци от и към Русия, Украйна, Беларус.

Иначе оценките, които правихме и в България, и в другите страни в ЕС, като изключим една много малка група банки, общата им експозиция към страните, които са във война, е доста ограничена, почти незначителна. И е абсолютно във възможностите на банките да ги абсорбират. Един специфичен проблем придоби острота в резултат на войната и санкциите - по-малките местни банки в Централна и Източна Европа се сблъскаха с ограничен достъп до международната платежна система, тъй като през последните години те използваха предимно руски банки като посредници.

- Закъсняха ли ФЕД и ЕЦБ с решения срещу инфлацията?

- Почти всички международни анализатори пишат ежедневно на тази тема и тя като че ли е една от малкото, по които имат консенсус. Аз ще се въздържа да коментирам прекия си регулатор, но ФЕД е яростно критикуван в САЩ, че е закъснял, при условие че е доста по-напред в нормализирането от Европа. Очевидно, за да се отчита инфлация над 8%, някой е реагирал твърде късно. Споменах вече за наивните теории отпреди 1 година, че високата инфлация е преходна и не е повод за намеса. По последни данни Европа има инфлация, която е сравнима с тази в САЩ.

Знаете ли, при управлението на активи ние в КВС използваме две алтернативи - традиционно хора и от три години насам - изкуствен интелект. За разлика от хората, които са склонни да пренебрегват здравия разум, изкуственият интелект очакваше висока инфлация още през април миналата година. Наводняването на западните икономики с пари нямаше как да не се прояви рано или късно. Нехомогенната структура на еврозоната, състояща се от икономики с различен състав и цикъл, е една от основните причини за това, както и вероятно за по-бавното лечение. От друга страна, трябва да си дадем сметка, че романтизмът на централното банкерство изчезна.

- Романтизъм и банкерство? Обяснете…

- Имаше го в предишни периоди, повече в теорията на парите, разбира се. Под романтизъм имам предвид автономно, независимо централно банкерство, което взема или се опитва да взема решения, водено единствено от равнището на инфлацията. Ние виждаме как в последните десетилетия все по-често на централните банкери се напомня кой ги е избрал и все повече им се внушава, че те не носят отговорност само за инфлацията, а и за растежа, и по-точно за финансирането на държавните бюджети. Някъде този натиск е открит и арогантен, другаде не, но очакванията към централните банкери съзнателно или подсъзнателно влияят. Така че въпросът не е в това дали реакциите са закъснели, или са избързали. Въпросът е за реалната автономност на решенията на централните банкери. Монетарните способи все повече се използват като заместител на болезнени структурни реформи в големите икономики, които политиците се стремят да избегнат.

- Ако трябва да заложите в момента, на кое ще бъде - лихвите стопират инфлацията или  влизаме в рецесия и загуба на работни места?

- Оптимизмът се крепеше донякъде на очакванията, че може с монетарни средства, които да затягат паричната маса, да се свие инфлацията, без да се влезе в рецесия. Сега балансите се наклониха повече към това, че може би малко по-голяма тежест имат очакванията за макар и краткосрочна рецесия. Традиционно анализаторите наблюдават както отчетените номинални стойности на растежа, така и инерционните ефекти в тях от предходни периоди. Ако изчистим данни от инерцията, според мнозина де факто щяха вече да се отчетат или нулеви, или отрицателни нива на растеж на големите западни икономики. Повечето от прогнозите в последните седмици са за твърдо приземяване. За да не плашим хората - твърдото приземяване е моментното виждане. Както казах, несигурността прави прогнозите много краткосрочни, включително негативните.

- Ще се наложи ли БНБ да дръпне ръчната спирачка, за да спре надуването на имотния балон?

- Анонсирането на предстоящото  увеличение на лихвите, съчетано с агресивно нарастващата инфлация, води до едно сравнително краткосрочно бурно увеличение на сделките с недвижими имоти, което повишава тяхната цена. Виждаме го на много места в Европа. Широката публика започва да възприема имотите като последен шанс, първо да спаси спестяванията си от инфлацията и второ - да придобие имот, преди лихвите да станат много високи.  В различните страни  лихвите по ипотечните кредити се фиксират първоначално за 3, 5 до 10 години, т.е. клиентите могат да вземат  кредит при ниска лихва сега, а като изтече срокът, тя се предоговаря. По-късно, с реалното повишаване на лихвените проценти, търсенето на кредити рязко намалява, а с това и натискът върху пазара на недвижими имоти. БНБ няма монетарна ръчна спирачка, може да действа с допълнителни изисквания при ипотечните кредити, и то ако прецени, че са преминати критични нива. Не трябва да се решава само заради едно или две тримесечия.

- Следихте ли дискусията около избора на ново ръководство на БНБ? Защо банковата общност като че ли страни от нея?

- Следих, разбира се. Виждам какво се случва, макар че не участвам пряко в решенията на банковата асоциация в България  в момента. Предполагам, че тяхната позиция в момента се дължи на разбирането, че не се очаква от надзиравания да посочи кой да му бъде надзорник.  Може и други съображения да са имали, не искам да гадая. За мен това е  изключително важен процес. Централната банка не е тренажор. Решенията, които се вземат там, са изключително важни. И дори личността на гуверньора според мен е втори въпрос. Първият е за рамките на мандата му. Той трябва да се основава на програма, която съдържа определени цели и конкретни задачи. Тя трябва да бъде подкрепена от водещите партии. И толкова. Ръководството на централната банка се оставя да изпълни програмата, осигурява му се законодателна и политическа подкрепа. Мандатът трябва да е изчистен, да е хигиенизиран от политическа намеса извън него. Ако този въпрос се реши, сигурен съм, че ще се намери подходящо ръководство.

-  Отдалечава ли се, или се приближава датата 1 януари 2024 г., накъде вървим - към еврото или…

- Ако успеем да влезем в еврозоната на 1 януари 2024 г., ще сме поставили рекорд за най-кратка подготовка в сравнение с всички останали страни. Губим страшно много време, а с качеството на подготовката не може да се прави компромис. В допълнение към това инфлационният хронометър изобщо не ни помага.

 

 

CV

l От 2002 г. до май 2007 г. е главен директор на “Банков надзор” в БНБ

l От 2005 до 2007 г. е наблюдател и член на Европейския банков комитет към ЕК и води преговорите за присъединяването ни към ЕС в банковото дело

l След 2007 г. последователно е изпълнителен директор на СИБАНК и главен изпълнителен директор на банката

l От март 2011 г. е кънтри мениджър на КВС Груп за България

l През 2021 г. е член на УС на КВС Груп и главен изпълнителен директор за международните пазари, отговаря за България, Унгария, Словакия и Ирландия