Аляска
| Аляска Alaska | |
| Ексклав | |
  | |
.svg) Разположение в САЩ | |
| Страна |  САЩ |
|---|---|
| Столица | Джуно |
| Площ | 1 717 856 km² |
| Население | 736 081 души (2020) 0,428 души/km² |
| Губернатор | Майкъл Дънливи (от 2018 г.) |
| Часова зона | UTC-9 до -8 |
| Пощенски код | AK |
| ISO 3166-2 | US-AK |
| Официален сайт | state.ak.us |
| Аляска в Общомедия | |
Аля̀ска (на английски: Alaska, САЩ: /əˈlæskə/ (
произношение); на алеутски: Alax̂sxax̂; на инупиак: Alaasikaq; на алютикски: Alas'kaaq; на тлингит: Anáaski) е 49-ият щат на САЩ, приет на 3 януари 1959 г.[1] Той е най-северният и най-големият по площ щат на САЩ – 1 717 856 km² (17,47 % от територията на страната).[2] Населението на 1 април 2020 г. е 736 081 души (0,22 % от населението на САЩ, 48-о място,[3] 
с 0,5 % спрямо 2017 г.).
Аляска и Хавай са двата единствени щата на САЩ, които са отделени от основната територия на страната.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници
[редактиране | редактиране на кода]Щатът заема крайната северозападна част на Северна Америка, като на запад Беринговият проток го отделя от Азия. На изток граничи с Канада, на юг се мие от водите на Тихия океан, а на запад – от водите на Берингово море (съставно море на Тихия океан). На север граничи със Северния Ледовит океан, съответно Чукотско море на северозапад и море Бофорт на север.
Ако се наложи картата на Аляска върху карта на континенталните 48 щата, тя би заела пространството от Минесота до Флорида и от Джорджия до Калифорния.
Брегове
[редактиране | редактиране на кода]С изключение на северното крайбрежие, бреговата линия на Аляска е силно разчленена. В южната част далеч навътре се вдава заливът Аляска, с големите вторични заливи Кук и Принц Уилям. В източната част на залива Аляска е разположен големия архипелаг Александър с островите Чичагов, Баранов, Принц на Уелс и др. В северната част на залива Аляска, далеч на юг се вдава полуостров Кенай, а югозападно от него е разположен големият остров Кодиак. Западната част на залива Аляска се затваря от дългия и тесен полуостров Аляска, отделен от остров Кодиак чрез протока Шелихов. Западно продължение на полуостров Аляска са Алеутските острови, простиращи се на близо 1700 km като огромна изпъкнала на юг дъга и ограничаващи от юг Берингово море.
Западното крайбрежие на щата също е силно разчленено. Тук далеч навътре в сушата се вдават заливите Бристолски, Кускокуим, Нортън и Коцебу, като между последните два е разположен големият полуостров Сюард, на който се намира най-западната континентална точка на Северна Америка – нос Принц на Уелс.
Северното крайбрежие е слабо разчленено, равнинно и силно заблатено. Тук по-характерните заливи са Смит, Харисън и Камдън.
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на Аляска е разнообразен, но преобладава планинският. На север, покрай бреговете на Чукотско море и море Бофорт на протежение от близо 800 km и ширина до 180 km се простира обширна ниска и силно заблатена низина. Южно от нея, от полуостров Лисбърн на запад до границата с Канада на изток, като леко изпъкнала на юг дъга се издига хребета Брукс (връх Микелсън 2699 m). Централната част на щата е заета от долината на река Юкон. От юг долината на реката се ограничава от ниски планини Аклун (1312 m), Килбук, Кускокуим (1291 m) и Огилви (1788 m). Южната част на щата Аляска е заета от мощни планински системи, най-високите в Северна Америка. От полуостров Аляска започва дългия близо 1000 km хребет Аляска, като тук се издига най-високата точка на Северна Америка – връх Денали (Маккинли), 6194 m. Южно от голямата дъга на хребета Аляска са разположени планините Врангел (връх Блякбърн, 4996 m), Свети Илия (връх Свети Илия, 5489 m) и Чугач (връх Маркус Бейкър, 4016 m), а на югоизток, по границата с Канада – хребета Баундари (Граничен, връх Неселрод, 2469 m). Целият полуостров Аляска е зает от Алеутския хребет с максимална височина – вулканът Павлов, 2714 m.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Щатът Аляска е изключително богат на водни ресурси. Основна водна артерия е река Юкон, пресичаща целия щат от изток на запад със средното и долното си течение и вливаща се в Берингово море. Нейни основни притоци са: леви – Танана, Иноко и др.; десни – Поркюпайн, Чандалар, Коюкук и др. На север към море Бофорт текат реките Яго, Канинг, Сагаванирток, Иткилик, Колвил, Икпикпук, Мид и др., а към Чукотско море – Утукок, Кукпоурук, Кукпук, Ноатак, Кобук и др. Освен река Юкон към водосборния басейн на Берингово море принадлежат реките Коиук, Кускокуим, Нушагак и др. На юг в залива Аляска се вливат реките Суситна, Копър, Ситкин и др. В югозападната част на щата са разположени няколко големи езера Илиамна, Бочаров и др.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името „Аляска“ най-вероятно произлиза от алеутската дума за „голяма страна“ или „суша“. Местните я наричат „Алиеска“, което означава „голямата земя“.
Името „Аляска“ (на руски: Аля́ска или Aljáska) е въведено за означаване на полуостров Аляска в началото на XIX век, когато в състава на Руска Америка той е бил владение на Русия. Произлиза от идиома alaxsxaq на алеутски език, което означава „континента“ или, по-буквално, „обектът, към който е насочено действието на морето“.[4][5][6]
Според друго мнение името идва от алеутската дума alasҳaҳ – „място за китове“, „изобилие от китове“. Отначало само югозападната част от територията на сегашния щат се е наричала Аляска: полуостров Аляска и залив[7]
История
[редактиране | редактиране на кода]Аляска вероятно е заселена за пръв път от народи, които идват по Беринговия сухоземен мост, включително инуити и множество индиански групи. По-голямата част от предколумбовото население на Северна и Южна Америка вероятно е дошло по този път, но е продължило да се придвижва на юг.
Продажба
[редактиране | редактиране на кода]
Първите исторически свидетелства показват, че първите европейци, достигнали до Аляска, са дошли от Русия. Подбудени от държавния секретар Уилям Сюард, американският сенат купува Аляска за 7,2 млн. щ.д. ($129 млрд. по цени към 2023 г.) на 30 март 1867 г., а флагът на САЩ е издигнат на 18 октомври същата година. Днес 18 октомври се празнува в щата като ден на Аляска. Заедно с новия собственик Аляска приема нов календар – Григорианския, и по този начин 6 октомври 1867 г. (петък) е последван от 18 октомври 1867 г. (петък).
Новата придобивка не се приема добре в старата част на САЩ, където наричат Аляска „безумието на Сюард“ и „хладилникът на Сюард“ (на английски: Seward's icebox). Аляска отбелязва покупката всяка година на Деня на Сюард, който се пада последният понеделник на март. От 1867 до 1884 г. Аляска е преименувана на департамент Аляска, а в периода 1884 – 1912 г. носи името окръг Аляска. Първият американски администратор на Аляска е Владимир Кжижановски. На 8 януари 1900 г. американският президент Уилям Маккинли обявява военно положение в щата.
На 7 юли 1958 г. президентът Дуайт Айзенхауер подписва указ, чрез който американското законодателство влиза в сила за Аляска. Така се подготвя почвата за приемането на Аляска като 49-ия щат на САЩ, което става на 3 януари 1959 г.
Аляска претърпява едно от най-мощните земетресения в историята на Северна Америка, което на 27 март 1964 г., с магнитуд 9,2, разтърсва южната част на щата.
През 1976 г. населението на Аляска внася поправки в щатската конституция като създава Алясканския постоянен фонд. Той инвестира част от приходите от минералите, както и от нефтопровода Трансаляска, „за да облагодетелства всички аляскански поколения“. През март 2005 г. наличните средства на фонда са над 30 млрд. щ.д.
Няколко плавателни съдове носят името Аляска в чест на щата.
По време на Втората световна война три от външните Алеутски острови – Ату, Агату и Киска, са окупирани от японски войници. Това е единствената територия на САЩ, която е окупирана по време на войната.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Аляска е разделена на 19 административни района (boroughs), еквивалентни на единицата окръг в другите щати. За разлика от тях административните райони на Аляска не покриват цялата територия на щата. Останалата значителна Неорганизирана област за статистически цели е разделена на 10 статистически зони (census areas). Някои административни райони са консолидирани градове-райони, еквивалентни на административната единица град-окръг в другите щати.
Административни райони
[редактиране | редактиране на кода]Източна Алеутия, Анкоридж, Бристолски залив, Денали, Феърбанкс Северна звезда, Хейнс, Джуно, Полуостров Кенай, Ситка, Кечикански път, Остров Кодиак, Езеро и полуостров, Матануска – Суситна, Северен склон, Северозападен арктически административен район, Скагуей, Ранго, Якутат, Питърсбърг, Неорганизиран административен район (с всички 10 статистически зони).
Статистически зони
[редактиране | редактиране на кода]Западна Алеутия, Бетъл, Дилингам, Хуна – Ангун, Ноум, Принц на Уелс – Хайдър, Югоизточен Феърбанкс, Валдез – Кордова, Уейд Хамптън, Юкон – Коюкук.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Градове
[редактиране | редактиране на кода]Други места
[редактиране | редактиране на кода]Други данни
[редактиране | редактиране на кода]Аляска е наричана Вътрешният континент, Последната граница и Земята на среднощното слънце.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nytimes.com
- ↑ Указатель географических названий // Атлас мира / сост. и подгот. к изд. ПКО «Картография» в 2009 г. ; гл. ред. Г. В. Поздняк. — М. : ПКО «Картография» : Оникс, 2010. — С. 204. — ISBN 978-5-85120-295-7 (Картография). — ISBN 978-5-488-02609-4 (Оникс).
- ↑ 2020 Census Apportionment Results // An official website of the United States government. Архивиран от оригинала на 1 април 2021. Посетен на 15 юни 2024. (на английски)
- ↑ Aleut Dictionary: Unangam Tunudgusii. Alaska Native Language Center, 1994. ISBN 978-1-55500-047-9., at pp. 49 (Alaxsxi-x = mainland Alaska), 50 (alagu-x = sea), 508 (-gi = suffix, object of its action).
- ↑ Bright, William. Native American Placenames in the United States. University of Oklahoma Press, 2007. ISBN 978-0806135984.
- ↑ Ransom, J. Ellis. 1940. "Derivation of the Word 'Alaska'", American Anthropologist n.s., 42: pp. 550–551
- ↑ Русские промышленники на Аляске в конце XVIII в. Начало деятельности А. А. Баранова, 16-05-2013. Достъп на 16.6.2024 г.
|
| |||||||||||
