close
Направо към съдържанието

Фински език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фински език
suomi
СтранаФинландия, Естония, Швеция, Норвегия, Русия
РегионСкандинавия
Говорещи5 413 380[1]
Писменостлатиница
Систематизация по Етнолог
ImageУралски
.ImageФински
..ImageСевернофински
...→Фински
Официално положение
Официален вImage Финландия
Image Европейски съюз
РегулаторФински институт за езици
Кодове
ISO 639-1fi
ISO 639-2fin
ISO 639-3fin
Image
Използването на фински език като официален (синьо) и говорен от общност (тъмнозелено)
Фински език в Общомедия

Фѝнският езѝк (Imagesuomi, или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Той е един от двата официални езика на Финландия (наред с шведския) и е широко употребяван в Карелия. Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.

Финският език спада към финския клон на уралските езици. Той е аглутиниращ и склоняем език, който мени и съществителното, и глагола според ролята им в изречението.

Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми – литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната – в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.

В древността е съществувал един общ пра-фински език, който имал три основни диалекта: северен, южен и източен. От пра-финския език около 15-10 век пр.н.е. се отделя балтийският фински, наричан саами, който от своя страна се разпада на известните днес фински езици. Това вероятно е станало през 1 век н.е.

Първата кодификация на финския като литературен език е дело на финландския епископ Микаел Агрикола, през 16 век. Той установява писмена система, сходна на шведската, немската и латинската. По-късно тази система бива преработвана многократно.

В епохата на Реформацията, финската писмена традиция започва да се утвърждава. През 16 век биват създадени значими писмени паметници на фински, чиито автори са Паавали Юустен, Ерик Соролайнен, Яакко Фино и самия Микаел Агрикола. През 17 век във Финландия се издават книги на фински език, на датски език, на норвежки език, на естонски език, на латвийски език, на немски език и на шведски език. Най-важните книги обаче все още се пишат на латински език.

Мнозинството от говорещите фински живеят във Финландия, а финскоезични малцинства са пръснати из Русия, Швеция, Норвегия и Естония. Значителна емигрантска диаспора живее в Швеция и в САЩ в щата Мичиган.

Финският е официален език във Финландия, а също е официален малцинствен език в Швеция. Той се дели основно на две диалектни групи – източна и западна. Западната предимно се използва в Скандинавия, а източната – в Карелия.

Финската азбука съдържа 29 символа:

Финска азбука
главни букви
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZÅÄÖ
малки букви
abcdefghijklmnopqrstuvwxyzåäö

Ii Ee Oo Aa Uu Yy Ää Öö

Pp Tt Kk Dd Gg Ss Hh Vv Jj Ll Rr Mm Nn

Следните букви се използват само за думи от чужд произход:

  • Bb Cc Ff Ww Xx Zz

Произношение на буквите в азбуката

[редактиране | редактиране на кода]

Произношението на буквите в азбуката се доближава до произношението на буквите в немския и шведския, с някои собствени присъщи особености.

Цифри Числа +(toista) Числа +(kymmentä) Числа
1 yksi 11 yksitoista 10 kymmenen 100 sata 1000 tuhat
2 kaksi 12 kaksitoista 20 kaksikymmentä 200 kaksisataa 2000 kaksituhatta
3 kolme 13 kolmetoista 30 kolmekymmentä 300 kolmesataa 3000 kolmetuhatta
4 neljä 14 neljätoista 40 neljäkymmentä 400 4000 neljätuhatta
5 viisi 15 viisitoista 50 viisikymmentä 500 5000 viisituhatta
6 kuusi 16 kuusitoista 60 kuusikymmentä 600 6000 kuusituhatta
7 seitsemän 17 seitsemäntoista 70 seitsemänkymmentä 700 7000 seitsemäntuhatta
8 kahdeksan 18 kahdeksantoista 80 kahdeksankymmentä 800 8000 kahdeksantuhatta
9 yhdeksän 19 yhdeksäntoista 90 yhdeksänkymmentä 900 9000 yhdeksäntuhatta
Лични местоимения
ФинскиБългарски
Ед. ч.
minäаз
sinäти
hänтой или тя
Мн. ч
meние
teвие
heте
Учтива форма
TeВие

Както унгарският и останалите угро-фински езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.

Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.

В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са и , в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:

Лични местоимения
Книжовен езикРазговорен език
Ед. ч.
(minä) olen/tulenmä oon/tuun
(sinä) olet/tuletsä oot/tuut
hän/se on/tuleese on/tulee
Мн. ч.
(me) olemme/tulemmeme ollaan/tullaan
(te) olette/tulettete ootte/tuutte
he/ne ovat/tulevatne on/tulee
Учтива форма
Te olette/tuletteTe ootte/tuutte

Показателни местоимения

[редактиране | редактиране на кода]

Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.

Показателни местоимения
ФинскиБългарски
Ед. ч.
tämäтова
tuoонова
seто/онова
Мн. ч.
nämäтези
nuoонези
neте/онези

Консонантна градация

[редактиране | редактиране на кода]

Понеже окончанието при падежите затваря последната сричка, се появява т.нар. консонантна градация, променяща някои от буквите в думата:

kk → k
k → *нищо*
pp → p
p → v
tt → t
t → d
nk → ng
nt → nn
rt → rr
il → ll
mp → mm
ПРИМЕРИ
букви vahva aste (силна степен) heikko aste (слаба степен)
kk → k kukka (цвете) kukat
pp → p Pekka (Пекка *име*) Pekat
tt → t tyttö (момиче) tytöt
k → *нищо* alku (произход, вид?!) alut
p → v lupa (право) luv'at
t → d pöytä (маса) pöydät
nk → ng kaupunki (град) kaupungit
nt → nn tunti (час) tunnit
rt → rr kerta (време *за часа*) kerrat
il → ll ilta (вечер) illat
mp → mm kampa (гребен) kammat
Падежни форми
ИмеОкончаниеЕдинствено числоМножествено числоОбяснение
Именителен (Nominatiivi)-t (мн. ч. окончание)talo – къщаtalot – къщиnimentö – наименование
Родителен (Genetiivi)-n, -en, -in, -den, -ten, tentalon – на къщатаtalojen – на къщитеomanto – притежание
Винителен (Akkusatiivi)yksikkö -n, monikko -en, -den/-tten tai -ten, -en, -intalo tai talontalojen tai taloiden/taloittenkohdanto
Партитив (Partitiivi)-a, -ä, -ta, -tätaloa – къщатаtaloja – къщитеosanto – частност
Есив (Essiivi)-na, -nätalona – като къщаtaloina – като къщиolento – форма, олицетворение на
Транслатив (Translatiivi)-ksi, (-kse)taloksi на къщаtaloiksi на къщитеtulento – преобразование
Sisäpaikallissijat – падежни форми, обозначаващи място
Инесив (Inessiivi)-ssa, -ssätalossa – в къщатаtaloissa – в къщитеsisäolento – вътре, в нещо, за състояние
Елатив (Elatiivi)-sta, ssätalosta – от къщатаtaloista – от къщитеsisäeronto – от къщата навън, посока, движение
Илатив (Illatiivi)повторение на крайната гласна + n, h + savartalon loppuvukaali + n, -seen, -siintaloontaloihinдвижение навътре, посока
Ulkopaikallissijat – външни падежни форми
Адесив (Adessiivi)-lla. -llätalolla на къщатаtaloilla – на къщитеulko-olento – външно състояние
Аблатив (Ablatiivi)-lta, -ltätaloltataloiltaulkoeronto – движение, посока от повърхността към гововорещия
Алатив (Allatiivi)-lletalolletaloilleulkotulento – движение, посока от говорещия към повърхността
Muut
Абесив (Abessiivi)-ttatalotta – без къщаtaloitta – без къщиvajanto – липса
Комитатив (Komitatiivi)-ne-taloneen с (цялата) къща(та)taloineen с (всичките) къщи(те)keinonto – заедно с
Инструктив (Instruktiivi)-ntaloin с къщатаtaloin – с къщитеseuranto – с помощта на инструмент, средство, спомагателен предмет

Родителен падеж на лични местоимения

[редактиране | редактиране на кода]
minun autoni – моята кола
sinun autosi – твоята кола
hänen autonsa – неговата, нейната кола
meidän automme – нашата кола
teidän autonne – вашата кола
heidän autonsa – тяхната кола

Спрежение на модални глаголи

[редактиране | редактиране на кода]

Модални глаголи са финските глаголи със значение: искам, трябва, мога (като способност), може (прозволено, разрешено е)

За училите немски принципът е същият – модалният глагол се спряга, а спомагателният глагол е в инфинитив, но за разлика от немския език словоредът е по-свободен и незакрепостен.

аз искам да пея → minä haluan laulaa

на български подлогът (в случая аз) може и да се пропусне, на фински също, но това става по-рядко...

т.е. конструкцията е подлог + спрегнат модален глагол + инфинитив на спомагателния глагол

аз искам да играя minä haluan leikkiä
ти искаш да играеш sinä haluat leikkiä
той тя то иска да играе hän haluaa leikkiä
ние искаме да играем me haluamme leikkiä
вие искате да играете te haluatte leikkiä
те искат да играят he haluavat leikkiä

Глаголът трябва (täytyy) е малко по-особен случай, за него се изисква родителен падеж на субекта (подлога) на действието + 3 лице: minun täytyy lähteä аз трябва да тръгвам (буквален превод би бил: на мене ми трябва тръгване/да тръгвам)
sinun täytyy lähteä ти трябва да тръгваш, и т.н.
hänen täytyy lähteä
meidän täytyy lähteä
teidän täytyy lähteä
heidän täytyy lähteä

Литература на български

[редактиране | редактиране на кода]

В България има две издания на тематика фински език:

  • „Българско-финландски и финландско-български речник“
  • „Българско-финландски разговорник“