Фински език

Фински език suomi
Страна	Финландия, Естония, Швеция, Норвегия, Русия
Регион	Скандинавия
Говорещи	5 413 380
Писменост	латиница
Систематизация по Етнолог
Уралски Фински Севернофински Фински
Официално положение
Официален в	Финландия Европейски съюз
Регулатор	Фински институт за езици
Кодове
ISO 639-1	fi
ISO 639-2	fin
ISO 639-3	fin
Използването на фински език като официален (синьо) и говорен от общност (тъмнозелено)
Уикипедия на Фински език
Фински език в Общомедия

Фѝнският езѝк (suomi, или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Той е един от двата официални езика на Финландия (наред с шведския) и е широко употребяван в Карелия. Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.

Финският език спада към финския клон на уралските езици. Той е аглутиниращ и склоняем език, който мени и съществителното, и глагола според ролята им в изречението.

Присъща за финския е езиковата диглосия, т.е. съществуването на две езикови норми – литературна (kirjakieli) и разговорна (puhekieli). Литературната се използва в администрацията, в религията, в художествената литература, в официалните телевизионни емисии, а разговорната – в обществени радио- и телевизионни шоута, в ежедневието, на работното място и в лични писма.

История

В древността е съществувал един общ пра-фински език, който имал три основни диалекта: северен, южен и източен. От пра-финския език около 15-10 век пр.н.е. се отделя балтийският фински, наричан саами, който от своя страна се разпада на известните днес фински езици. Това вероятно е станало през 1 век н.е.

Първата кодификация на финския като литературен език е дело на финландския епископ Микаел Агрикола, през 16 век. Той установява писмена система, сходна на шведската, немската и латинската. По-късно тази система бива преработвана многократно.

В епохата на Реформацията, финската писмена традиция започва да се утвърждава. През 16 век биват създадени значими писмени паметници на фински, чиито автори са Паавали Юустен, Ерик Соролайнен, Яакко Фино и самия Микаел Агрикола. През 17 век във Финландия се издават книги на фински език, на датски език, на норвежки език, на естонски език, на латвийски език, на немски език и на шведски език. Най-важните книги обаче все още се пишат на латински език.

Разпространение

Мнозинството от говорещите фински живеят във Финландия, а финскоезични малцинства са пръснати из Русия, Швеция, Норвегия и Естония. Значителна емигрантска диаспора живее в Швеция и в САЩ в щата Мичиган.

Финският е официален език във Финландия, а също е официален малцинствен език в Швеция. Той се дели основно на две диалектни групи – източна и западна. Западната предимно се използва в Скандинавия, а източната – в Карелия.

Граматика

Азбука

Финската азбука съдържа 29 символа:

Финска азбука

главни букви

A

B

C

D

E

F

G

H

I

J

K

L

M

N

O

P

Q

R

S

T

U

V

W

X

Y

Z

Å

Ä

Ö

малки букви

a

b

c

d

e

f

g

h

i

j

k

l

m

n

o

p

q

r

s

t

u

v

w

x

y

z

å

ä

ö

Гласни

Ii Ee Oo Aa Uu Yy Ää Öö

Съгласни

Pp Tt Kk Dd Gg Ss Hh Vv Jj Ll Rr Mm Nn

Други

Следните букви се използват само за думи от чужд произход:

• Bb Cc Ff Ww Xx Zz

Произношение на буквите в азбуката

Произношението на буквите в азбуката се доближава до произношението на буквите в немския и шведския, с някои собствени присъщи особености.

Числа

Цифри		Числа	+(toista)	Числа	+(kymmentä)	Числа
1	yksi	11	yksitoista	10	kymmenen	100	sata	1000	tuhat
2	kaksi	12	kaksitoista	20	kaksikymmentä	200	kaksisataa	2000	kaksituhatta
3	kolme	13	kolmetoista	30	kolmekymmentä	300	kolmesataa	3000	kolmetuhatta
4	neljä	14	neljätoista	40	neljäkymmentä	400		4000	neljätuhatta
5	viisi	15	viisitoista	50	viisikymmentä	500		5000	viisituhatta
6	kuusi	16	kuusitoista	60	kuusikymmentä	600		6000	kuusituhatta
7	seitsemän	17	seitsemäntoista	70	seitsemänkymmentä	700		7000	seitsemäntuhatta
8	kahdeksan	18	kahdeksantoista	80	kahdeksankymmentä	800		8000	kahdeksantuhatta
9	yhdeksän	19	yhdeksäntoista	90	yhdeksänkymmentä	900		9000	yhdeksäntuhatta

Местоимения

Лични местоимения

Лични местоимения
Фински	Български
Ед. ч.
minä	аз
sinä	ти
hän	той или тя
Мн. ч
me	ние
te	вие
he	те
Учтива форма
Te	Вие

Както унгарският и останалите угро-фински езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.

Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.

В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са mä и sä, в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми:

Лични местоимения
Книжовен език	Разговорен език
Ед. ч.
(minä) olen/tulen	mä oon/tuun
(sinä) olet/tulet	sä oot/tuut
hän/se on/tulee	se on/tulee
Мн. ч.
(me) olemme/tulemme	me ollaan/tullaan
(te) olette/tulette	te ootte/tuutte
he/ne ovat/tulevat	ne on/tulee
Учтива форма
Te olette/tulette	Te ootte/tuutte

Показателни местоимения

Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.

Показателни местоимения
Фински	Български
Ед. ч.
tämä	това
tuo	онова
se	то/онова
Мн. ч.
nämä	тези
nuo	онези
ne	те/онези

Консонантна градация

Понеже окончанието при падежите затваря последната сричка, се появява т.нар. консонантна градация, променяща някои от буквите в думата:

kk → k

k → *нищо*

pp → p

p → v

tt → t

t → d

nk → ng

nt → nn

rt → rr

il → ll

mp → mm

ПРИМЕРИ

букви	vahva aste (силна степен)	heikko aste (слаба степен)
kk → k	kukka (цвете)	kukat
pp → p	Pekka (Пекка *име*)	Pekat
tt → t	tyttö (момиче)	tytöt
k → *нищо*	alku (произход, вид?!)	alut
p → v	lupa (право)	luv'at
t → d	pöytä (маса)	pöydät
nk → ng	kaupunki (град)	kaupungit
nt → nn	tunti (час)	tunnit
rt → rr	kerta (време *за часа*)	kerrat
il → ll	ilta (вечер)	illat
mp → mm	kampa (гребен)	kammat

Падежни форми

Падежни форми
Име	Окончание	Единствено число	Множествено число	Обяснение
Именителен (Nominatiivi)	-t (мн. ч. окончание)	talo – къща	talot – къщи	nimentö – наименование
Родителен (Genetiivi)	-n, -en, -in, -den, -ten, ten	talon – на къщата	talojen – на къщите	omanto – притежание
Винителен (Akkusatiivi)	yksikkö -n, monikko -en, -den/-tten tai -ten, -en, -in	talo tai talon	talojen tai taloiden/taloitten	kohdanto
Партитив (Partitiivi)	-a, -ä, -ta, -tä	taloa – къщата	taloja – къщите	osanto – частност
Есив (Essiivi)	-na, -nä	talona – като къща	taloina – като къщи	olento – форма, олицетворение на
Транслатив (Translatiivi)	-ksi, (-kse)	taloksi на къща	taloiksi на къщите	tulento – преобразование
Sisäpaikallissijat – падежни форми, обозначаващи място
Инесив (Inessiivi)	-ssa, -ssä	talossa – в къщата	taloissa – в къщите	sisäolento – вътре, в нещо, за състояние
Елатив (Elatiivi)	-sta, ssä	talosta – от къщата	taloista – от къщите	sisäeronto – от къщата навън, посока, движение
Илатив (Illatiivi)	повторение на крайната гласна + n, h + savartalon loppuvukaali + n, -seen, -siin	taloon	taloihin	движение навътре, посока
Ulkopaikallissijat – външни падежни форми
Адесив (Adessiivi)	-lla. -llä	talolla на къщата	taloilla – на къщите	ulko-olento – външно състояние
Аблатив (Ablatiivi)	-lta, -ltä	talolta	taloilta	ulkoeronto – движение, посока от повърхността към гововорещия
Алатив (Allatiivi)	-lle	talolle	taloille	ulkotulento – движение, посока от говорещия към повърхността
Muut
Абесив (Abessiivi)	-tta	talotta – без къща	taloitta – без къщи	vajanto – липса
Комитатив (Komitatiivi)	-ne-	taloneen с (цялата) къща(та)	taloineen с (всичките) къщи(те)	keinonto – заедно с
Инструктив (Instruktiivi)	-n	taloin с къщата	taloin – с къщите	seuranto – с помощта на инструмент, средство, спомагателен предмет

Родителен падеж на лични местоимения

minun autoni – моята кола
sinun autosi – твоята кола
hänen autonsa – неговата, нейната кола
meidän automme – нашата кола
teidän autonne – вашата кола
heidän autonsa – тяхната кола

Спрежение на модални глаголи

Модални глаголи са финските глаголи със значение: искам, трябва, мога (като способност), може (прозволено, разрешено е)

За училите немски принципът е същият – модалният глагол се спряга, а спомагателният глагол е в инфинитив, но за разлика от немския език словоредът е по-свободен и незакрепостен.

аз искам да пея → minä haluan laulaa

на български подлогът (в случая аз) може и да се пропусне, на фински също, но това става по-рядко...

т.е. конструкцията е подлог + спрегнат модален глагол + инфинитив на спомагателния глагол

аз искам да играя minä haluan leikkiä
ти искаш да играеш sinä haluat leikkiä
той тя то иска да играе hän haluaa leikkiä
ние искаме да играем me haluamme leikkiä
вие искате да играете te haluatte leikkiä
те искат да играят he haluavat leikkiä

Глаголът трябва (täytyy) е малко по-особен случай, за него се изисква родителен падеж на субекта (подлога) на действието + 3 лице: minun täytyy lähteä аз трябва да тръгвам (буквален превод би бил: на мене ми трябва тръгване/да тръгвам)
sinun täytyy lähteä ти трябва да тръгваш, и т.н.
hänen täytyy lähteä
meidän täytyy lähteä
teidän täytyy lähteä
heidän täytyy lähteä

Литература на български

В България има две издания на тематика фински език:

• „Българско-финландски и финландско-български речник“
• „Българско-финландски разговорник“

Вижте също

• Официални езици на Европейския съюз
• Поименен списък на официалните езици на Европейския съюз
• Европейски ден на езиците

Външни препратки

•  Финландска уикипедия
• Финско – български разговорник
• ((en)) Learn Finnish online
• ((en)) Finnish – Urallic language of 6 million
• ((en)) Финският език на Ethnologue
• ((en)) English – Finnish dictionary
• ((en)) Финска граматика на фински Архив на оригинала от 2007-05-14 в Wayback Machine.
• ((fi)) Aakkoset | The alphabet (Audio) Архив на оригинала от 2007-06-25 в Wayback Machine.