close
Направо към съдържанието

Коткови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Felidae)
Коткови
Image
Класификация
клон:Filozoa
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
надсемейство:Feloidea
семейство:Коткови (Felidae)
Научно наименование
Разпространение
Image
Обхват на вкаменелости
Коткови в Общомедия
[ редактиране ]

Коткови (Felidae) са семейство Хищници, което обединява 40 съвременни вида, произлезли от общ предшественик, живял преди около 11 милиона години. Първите коткоподобни обаче се появяват още през олигоцена, преди около 25 млн. години, като най-близкородствени с тях от съвременните хищници са виверовите, хиените и мангустите.

Типичен представител на Коткови е домашната котка, която съпътства хората още от праисторическата епоха, отпреди 7000 – 4000 години. Други добре известни котки са лъвът, тигърът, леопардът, ягуарът, гепардът, рисът, пумата, каракалът, сервалът, оцелотът и т.н.

Науката, която изучава котките, се нарича фелинология.

Обща характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Сред всички семейства от разред Carnivora именно котките са типичните хищници – хранят се само с животинско месо. Повечето са самотни (с изключение на лъва) и предимно нощни ловци, които водят потаен начин на живот и обикновено издебват своята плячка, настигат я бързо и я повалят с един скок, след което търсят гърлото, за да я захапят и задушат. Повечето котки са отлични катерачи, но се срещат както в гори, така и в открити пространства, скалисти планински местности или дори в пустини.

Image
Гримасата на мъжкия лъв при миризмата на разгонена женска

Котките са въоръжени с добре развити кучешки зъби (виж Димен леопард), които при изчезналите саблезъби котки достигали наистина впечатляващи размери. От сетивата им най-добре развити са зрението и слухът. Очите им са големи, гледащи напред (бинокулярно зрение) и имат рефлекторна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно виждане и това е причината очите им да отразяват светлината в тъмното. Слухът им също е много добре развит, повечето видове имат големи уши и малките котки особено долавят високочестотни звуци, неуловими за човешкото ухо. Обонянието им също е добре развито, но не чак до такава степен както при кучетата. За сметка на това притежават добре развит вомероназален орган, разположен при горната устна, с който всъщност вкусват въздуха. Този орган е особено чуствителен към феромоните и това обяснява озъбването на мъжкия лъв например, когато надуши разгонена женска. По муцуната и над очите котките притежават множество осезателни косъмчета (вибриси) – типичните котешки мустаци, които долавят и най-малкото раздвижване във въздуха наоколо – нещо много полезно в нощния мрак.

Това, че котките винаги падат на краката си, говори и за много добре развит вестибуларен апарат.

Малки и големи котки

[редактиране | редактиране на кода]
Image
Череп на смилодон – представител на изчезналите саблезъби котки Machairodontinae

Съвременните котки се делят основно на две подсемейства: Същински котки (Felinae), известни още като малки или мъркащи котки (диви и домашни котки, рисове, пума, гепард и др.); и Пантерови (Pantherinae), известни още като големи или ръмжащи котки (лъв, тигър, леопард, барс, ягуар).

Според една от зоологическите класификации котките се делят на малки и големи според структурата на гърлото, като всички дребни котки с вертикални зеници на очите, които не могат да ръмжат и реват, но съскат и мъркат, се причисляват към малките котки; а едрите котки с кръгли зеници, които ръмжат и реват, но не съскат и не мъркат – към големите котки.

Гепардът се отделяше в самостоятелно подсемейство Acinonyxinae, но скорошни генетични изследвания го отнасят към Същинските котки в близко родство с американската пума.

Image
Саблезъб тигър
Image
Домашна котка
Image
Дива котка
Image
Пума
Image
Рис
Image
Оцелот
Image
Ягуар
Image
Тигър
Image
Лъв

Филогенетично дърво

[редактиране | редактиране на кода]












Felis silvestris catus - Домашна котка Image



Felis silvestris - Дива котка Image





Felis lybica - Африканска дива котка Image



Felis bieti - Китайска планинска котка





Felis margarita - Пясъчна котка Image




Felis nigripes - Чернолапа котка Image




Felis chaus - Хаус, тръстикова котка Image





Otocolobus manul - Манул Image




Prionailurus rubiginosus - Ръждивопетниста котка Image





Prionailurus bengalensis - Бенгалска котка Image



Prionailurus viverrinus - Котка рибар Image




Prionailurus planiceps - Плоскоглава котка Image









Puma concolor - Пума Image



Puma yagouaroundi - Ягуарунди Image




Acinonyx jubatus - Гепард Image








Lynx canadensis - Канадски рис Image



Lynx lynx - Рис Image




Lynx rufus - Червен рис Image




Lynx pardinus - Иберийски рис Image







Leopardus pardalis - Оцелот Image



Leopardus wiedii - Маргай Image






Leopardus colocolo - Колоколо Image



Leopardus jacobitus - Андска котка Image






Leopardus geoffroyi - Котка на Жофруа Image



Leopardus guigna - Кодкод, гуигна Image




Leopardus tigrinus - Онцила Image









Caracal caracal - Каракал Image



Caracal aurata - Африканска златна котка Image




Leptailurus serval - Сервал Image







Catopuma (Badiofelis) badia - Борнейска котка Image



Catopuma temminckii - Азиатска златна котка Image




Pardofelis marmorata - Мраморна котка Image









Panthera leo - Лъв Image



Panthera pardus - Леопард Image




Panthera onca - Ягуар Image





Panthera tigris - Тигър Image



Uncia uncia - Барс, снежен леопард Image





Neofelis nebulosa - Опушен леопард Image





Зоогеографски области, екозони
  Палеарктическа зона
  Афротропическа зона
  Индо-Малайска зона
  Неотропическа зона
  Неарктическа зона
  1. Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8